Умният трик на Пекин, който никой не обсъжда
Умният трик на Пекин, който никой не обсъжда
Blog Article
Усмихна се, докато ѝ говорех и си сложи ръка на оная ми работа, е не издържах, надървих се като копеле, нищо не си казахме, а просто започнахме бавно и нежно да се целуваме – беше страхотно. След малко, тя каза:
Важно е човек да вярва в мечтите си въпреки трудния живот, който живее. Те са тези, които носят надеждата за по-добър свят.
Като заваля дъжд, та цяла неделя! Тихо, кротко, ден и нощ. Вали, вали, вали — напои хубаво майката земя, па духна тих ветрец, очисти небето и пекна топло есенно слънце. Засъхнаха нивята. Оправи се време — само за оране.
Боне Крайненецът впрегна пак Сивушка и Белчо и тръгна след ралото. Нивата му е в един хубав широк валог.
От и за Елин Пелин в Своден каталог НАБИС – национален каталог на академичните библиотеки в България
Историята разказва за най-малкия от трима братя, който преминава през всякакви препятствия, за да убие халата, която всяка година им краде златната ябълка. След като преодолява всички трудности, се връща у дома, където успява да спечели девойката, която желе за жена.
— Буйна е младежката кръв, момчета! Недейте се чуди, че излизат неверни млади невести, оставени от юнаците си!… Знаете ли какво бе казал калугерът Мисаил, кога бе хвърлил брадата и калимявката?
Ето. Тъмни, шумнати храсти затулят кладенчето. В тяхната зеленина се белее Пенкиното хубаво лице, а по него минава с милувка мъжка ръка… Чужда ръка…
Може и някоя такава да прочете и да се включи по темата дори :)
Авторът добронамерено и хумористично ни открива, че те разкази Пекин не са безгрешни и също се борят с изкушенията.
В миг млъкна дружна песен и полето затихна. И ето че някъде далече се поде самичък глас — висок, звънлив и треперящ.
.. Да, ама следобед, те бяха готови с бройлерите, а вътрешности, крака, перушина, кръвта, всичко събрано и трябва да се изкара нагоре в планината, за да не привлича хищници към двора и животните. Тогава бай Данчо разправя:
Веднага в тъмнината се поде гъст, сладък и треперлив глас и заизвива тъжна, прочувствена песен. Думите, като пъстри и миризливи цветя, се изплитаха на венец, занизаха се една след друга и с безкрайна болка се спущаха в поток от звукове и разправяха историята на невярната Стоянова булка.
Определено ми стана един от най-въздействащи те и любими български автори. Разказите бяха до един много интересни и забавни.